Брезово

Брезово

Карта


Гробът на Хаджи Димитър

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

 

 

Легендарният сливенски войвода Хаджи Димитър не е загинал в последния бой на четата си /18 юли 1868г. на връх Бузлуджа.

Шипченските овчари, единствените свидетели на Бузлуджанското сражение, уверявали, че 10 души от четата сполучили да се промъкнат между потерите на 18 яли и избягали в Балкана. Това се потвърждава и от числото на убитите – на Бузлуджа са се сръжавали 36 юнака /срещу 700 башибозук и редовна турска армия/, а са намерили 26 трупа на избитите.

Тежко раненият войвода е изваден от полесражението от четници, които са свалили войводските  дрехи и преоблекли в овчарски, след което са го пренесли на носилка далеч от врага, изпълнявайки четническия си дълг – да го спасят от поругаване. По пътя си взели млад селянин от с.Енина да им помага и за 3-4 дни, движейки се нощем, стигат до връх „Кадрафил” в близост до с.Свежен /Аджар/. С вода, храна и билки са помагали пастирите дядо Димо Божков, дядо Паско и Христо Николов от с.Свежен и говедарите от с.Мраченик Гърди Палдурски, Тодор Патьовски и Слав Мочуров.

Хаджи Димитър почива в края на първата половина на месец август 1868г. и е погребан на място. На 06. ноември 1880г., костите са пренесени в двора на църквата „Св.Св.Петър и Павел” в с.Свежен, където се е извършило опело от Гервасий Левкийски – викарий на Пловдивска митрополия и бъдещ Митрополит Сливенски в съслужие със свещенник Петър Попстоянов от с.Свежен и свещеник Минчо Тачев от с.Розовец.

Майката на войводата научава за опелото от дописка във в. „Марица”. Тя се снабдява с опълномощително от старейшините на Сливен в уверение, че е майката на Хаджи Димитър и има право да получи костите му. Заминава за с.Свежен, но поради тежките зимни условия успява да стигне до с.Домлян. Тогава кмета на селото изпраща човек с писмо до кмета на Свежен. В писмото той изисква костите на Хаджи Димитър, защото при него е майката на войводата пристигнала да си го прибере. Кметът на Свежен с писмо изпраща костите в с.Домлян. Майката виждайки черепа с изкъртения зъб се разплаква и казва „Тези са костите на син ми Димитър”. Отнася костите на войводата в Сливен, където ги погребва в двора на църквата „Св.Николай Чудотворец”.


Коментари

Локация

Галерия

Времето

Реклама