Иван Тонев - Гърбача



В Стария Пловдив търсим занаятчиите. Времето е приятно, а дюкяните са отворени на Улицата на Занаятите. Чували сме за един терзия – майстор на хайдушки носии, който през 2019 г. спечели наградата „Пазител на традициите“.

Почукваме на вратата и той отваря. Иван Тонев – Гърбача има характерно излъчване. Ателието му се намира в красива стара къща, с приятен двор с асма и каменни плочи. Уютно е, не може да се каже, че е разхвърляно, по-скоро е доста подредено. Гърбача разказва как се запалил да шие носии на ръка. В началото му било като хоби, точно се бил пенсионирал като криминален инспектор и се чудел с какво да си запълва времето. Тогава се включил в един клуб за исторически възстановки и си поръчал да му преправят една стара носия, която купил от антиквар. Не бил особено доволен от резултата – гайтаните били зашити с машина и решил да се опита да ги шие сам на ръка.

Отнело му близо седем години, за да се сдобие с майсторско свидетелство. Сдобил се с документ за гайтанджия, понеже в класификатора на занаятите няма терзийство. Към момента е единственият в България, който шие възрожденски носии с шаяк и гайтан изцяло на ръка. Споделя, че е сериозен проблема с промените в Закона за занаятите, заради които след 2011 г. някои от дейностите вече не са занаяти. А те са свързани по между си, за да се получи крайния продукт. Това създава допълнителни финансови трудности за майсторите.

В наши дни човек трудно може да се издържа като занаятчия. Гърбача работи и като финансист за застрахователна компания, но повечето от времето си отделя за изработката на хайдушки носии. Обикновено има поръчки за няколко месеца напред и не може да смогне сам. Заради това търси чираци, но желаещи не се намират никак лесно. Споделя ни, че през 2020 г. едно от най-чаканите събития за него е пускането на филма „Смутни времена“ на голям екран. Това е продукция на сдружение „Хайдути“, където членува, а към момента е и байрактар на четата. Във филма са използвани изцяло автентични носии, които само се различават по размерите си, защото преди два века мъжете като цяло са били по-дребни и в по-добра форма, та и носиите се шиели малко по-бързо, отивало по-малко шаяк и вече зависело колко гайтан ще отиде според украсата. Дейността на сдружение „Хайдути“ включва и срещи с ученици в часовете на класа, в които те разказват за живота и делото на хайдутите и показват стари носии и въоръжение, както и кратки образователни филми, снимани специално за тази цел.

През Възраждането шиенето на мъжки дрехи на ръка с гайтан и шаяк е в своя апогей. Майсторите работели в собствени дюкяни или шиели по домовете на клиентите си. С навлизането на машините в първите текстилни фабрики, ръчният труд постепенно изчезва. За изработка на една мъжка носия отиват около 300 метра гайтан. Днес гайтан се произвежда в Етъра и в етнографския комплекс в Златоград, а шаяк все още се намира, но и този тип платове стават все по-дефицитна стока.

Може да посетитете Иван Тонев – Гърбача в ателието му на Улицата на занаятите в Стария Пловдив (ул. Стръмна 1а). Дава и уроци с предварителна заявка.
Повече за него може да прочете тук.

https://www.facebook.com/ivan.tonev.96

снимки: Тихомира Методиева – Тихич