На територията на община Харманли има благоприятни условия за риболов, колоездене, конен туризъм, ловен туризъм, селски туризъм, винен туризъм, орнитология и наблюдение на редки растения и животни.

В природата на Южен Сакар и Източни Родопи около долината на река Марица се срещат защитени животински видове като черен щъркел, египетски лешояд, късопръст ястреб, змия-гущер и др., Сред по-честите обитатели на екосистемата са белоглава потапница, див заек, кеклици, пъдпъдъци, фазани, яребици, гургулици, глигани, чакали и лисици.

За развитие на алтернативен туризъм подпомагат множество микроязовири и водоеми, както и преминаването на р.Марица и р.Харманлийска, на чийто поречия са обособени места за риболов. Има и обособени местности за ловен туризъм.

Много са и защитените местности около Харманли. Достъпно за посещение е „Дефилето“  по течението на река Олу дере (Харманлийска), което се намира в югозападните покрайнини на града. Там могат да се видят и останките от средновековна крепост. По склона на местните възвишения се е образувала борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото по реката има Гребен канал, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български попфолк – ресторант с хотел „Приказките“. В местността “Дефилето”, по течението на р. Харманлийска има впечатлявящи природни феномени, включително и малък водопад. Там е изградена екопътека.

Друга защитена местност е „Сакар”, която обхваща землищата на с.Черепово, с.Изворово, с.Дрипчево, както и „Радинчево” в землището на селата Рогозиново, Доситеево и Изворово. Естествени водопади има в местностите ”Кюмюрлука“ и „Куру дере”. Може да се посети и „Кара Колювата къща” – пещера в землището на с. Дрипчево на площ 4 дка, служила за скривалище на байрактаря на Индже войвода Кара Колю.

Може би едно от най-известните неща, с което се свързва Харманли е „Изворът на Белоногата“. Паркът се намира се в източния край на града, на излизане от Харманли в посока Свиленград. Според легендата намиралия се там някога извор е превърнат в чешма. Днес до нея има плоча с барелеф, на който е изписан куплет от едноименната поема „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана. Те са част от парковия комплекс, построен през 60-те г. на ХХ век.