Резултати от проведено изследване за развитието на културния туризъм в Тракийски туристически район.

За целите на изследването бяха проведени две фокус-групи – на 29 септември 2020 в Пловдив и 7 октомври 2020 в Стара Загора. Участниците в тях представляват различни заинтересовани организации и институции в управлението и развитието на туризма в района, както и самостоятелни оператори – екскурзоводи, университетски преподаватели, културни активисти. Общо в двете групи се включиха 19 участника.

В рамките на два часа бяха обсъдени важни за развитието на културния туризъм теми по идентичен сценарий в Пловдив и Стара Загора.

На първо място се уточни контекста и какво се разбира под културен туризъм. Оказа се, че под това понятие всеки разбира всичко, като се уточни, че има над 1000 определения за култура. Като цяло културата е всичко, което е плод на човешката дейност. На практика е проблематично да се фиксира едно кратко определение за културен туризъм, но за целите на развитието му е важно да се акцентира върху туристическия момент – да се застъпват повече активности върху комерсиализирането на процеса и „отглеждането“ на туристи, които да посещават обекти, събития и специални поводи със стремеж да остават по-дълго време в дестинациите с консумация на различни услуги – нощувки, местна храна и напитки, посещения на музеи. Всичко това е хубаво да се случва с желание за персонални преживявания, но и с респект към културно-историческото наследство на района и избягване на бутафорни продукти.

По отношение на разбирането за дейността и обхвата на Организацията за управление на Тракийски туристически район, това се оказа много по-непопулярно като понятие. На практика все още тази организация не се припознава като водещ фактор в туризма на Тракия, като не се знаят и границите на самия район. Изрази се съжаление, че в района не попада Долината на тракийските царе около Казанлък, което малко обезсилва понятието „Тракийски“ в неговото име.

Няма ясна представа кои са обединяващите символи на района. Върви се в посока историчност (златни накити, колесници) или природни дадености (вино, грозде, зеленчукова градина). Като цяло участниците се опитваха да изградят и текст за мото на района, например „Пътуване във времето“ (от събитие през 2009 г. в Стара Загора). Даде се за пример наскоро проведена среща с над 50 туроператори в Стара Загора, преминала под мото „Център на вселената“. При опит да се аргументира съществуващия символ на района (летящата тракийска колесница „бига“) като основен символ, участниците не го възприеха като обединяващ елемент, като се дадоха алтернативни предложения – например розата или златните житни класове.

На практика липсата на водещ символ, който да се припознава без задръжки от хората в района, води и до други дефицити при представянето на територията на района като единна туристическа дестинация. Все още няма изградени тематични маршрути около силните страни на района, които да обединяват няколко водещи дестинации. Например по отношение на римското наследство няма конкретна програма Пловдив-Стара Загора-Ямбол. Големи са дефицитите и по отношение на оперното изкуство. В тракийския район се намират два от петте в България оперни театъра. Това обаче не се използва като ценен ресурс, който да отличи района от останалите пет района в страната, където няма оперни театри. Даде се като добър пример честите организирани пътувания на групи от Хасково и Димитровград за посещение на опера в Стара Загора, но след това се изрази мнение, че тези гости не са туристи по смисъла на закона (не остават да пренощуват), а са само посетители за няколко часа в града. Оттам се изрази желание за по-голям фокус върху комерсиализация на съществуващия културен ресурс и неговото адекватно предлагане на туристите, така че те да имат „персонални преживявания“, а не да бъдат заставени да видят ценното в градската култура и среда. Много плахо се загатна за потенциала в селските части на района, все още това не е сред масовите теми за туризъм в представите на хората от бранша. Може би темата „винен туризъм“ би разчупил този изграден стереотип за Тракия като място предимно за градски туризъм.

На въпроса за проблемите пред културните институти се обърна особено внимание на потенциала на читалищата и самодейците в тях за разнообразяване на културния календар, както и за предлагане на повече тематични туристически атракции и програми, които да представят местния бит, традиции и кулинарни особености. В по-малките общини на района именно читалищата са двигател на културния живот. Посочиха се добри примери за работа на читалищата в община Перущица и Стара Загора. Разбира се има и много проблеми, сред тях неудобните часове за посещения на музеи и галерии, липсата на обучен персонал в тях за ексурзоводски беседи на различни езици, липсата на лицензирани екскурзоводи на свободна практика. Оказва се, че само в Пловдив има подобна гилдия на пазара, а в другите градове или няма интерес към подобни услуги, или те са на доброволни начала от любители. Като сериозен проблем се очертава липсата на стратегия за работа при ключов обект за района, какъвто е Малтепе в община Марица. Поради липса на условия за спазване на хигиенни норми той е затворен за посещения от март 2020 г. Все още Тракийски туристически район е единствения район в страната без обект в списъка на ЮНЕСКО и без природен парк на своята територия. Потенциал за това имат Голямата епископска базилика в Пловдив, на която предстои официално откриване през есента на 2020 г., както и зоната от Натура 2000 в планината Сакар, където е сформиран местен инициативен комитет за превръщането ѝ в природен парк. Има предприети действия и за възвръщането на статута на биосферен резерват „Купена“ над Пещера.

Един от въпросите, които се обсъдиха бе за ефектите от кампанията „Пловдив – културна столица на Европа“ през 2019 г. На срещата в Пловдив участниците имаха аргументирани мнения в различни посоки, някои отчетоха голямата полезност на събитието, други бяха разочаровани от пропуснатите шансове за по-голям импулс в развитието на културния туризъм. Всички обаче отчетоха и негативните последици от кризата с коронавируса върху туризма през 2020 г. На срещата в Стара Загора мненията за тази кампания бяха неутрални или съвсем отрицателни. Изрази се общо мнение, че „Пловдив 2019“ е имало строго локален характер без никакъв ефект за по-далечни дестинации в района като Стара Загора, Хасково и Харманли. Акцентира се върху факта, че в Пловдив през 2019 г. е имало прекалено много събития, които са се провеждали в един и същи момент на различни места в града, което е водело до липса на публика на някои от тях. Представител на бизнеса в Стара Загора изрази мнение, че събитията в града не са по-малко на брой от тези в Пловдив, но поради липса на реклама не се знае за тях. Като цяло всички посочиха липсата на реклама и наличие на стройна стратегия за присъствие на културния календар в дигиталните медии като ключов проблем, по който все още не са намерени адекватни решения в Пловдив, Стара Загора и Хасково.

Много важен въпрос се оформи около това как се измерва ефекта от културата в местната икономика. Оказва се, че към момента няма измерими индикатори, които да се следят във времето и чрез тях да се проследява този процес. Може би такъв независим индикатор е броя на нощувките, но там има и други влияния. Почти никой от участниците не беше чувал за стратегията на ЮНЕСКО 2030 за измерване на културния потенциал в местните общности. След срещата тези материали бяха изпратени на участниците, които пожелаха да се запознаят с тях. Хубаво е да се помисли на регионално ниво как да бъдат стимулирани общините, които обръщат по-голямо внимание на своите културни институти, развиват човешкия им потенциал и инвестират в инфраструктура и нови събития. Като важен пример в тази посока се посочи големия дефицит по отношение на ресурса книги и водещи писатели и поети от района. Даде се като добър пример фестивала „Пловдив чете“, на който се провежда и алея на книгите. Този потенциал не се използва в града на поетите Стара Загора, нито в родния град на Георги Господинов Ямбол. В Хасково конкурса за дебюти в литературата „Южна пролет“ не носи видими резултати за туризма на града. Все още се подценяват и някои по-специфични събития като джаз фестивалите, които присъстват в културния календар на всички областни градове в района, но няма стройна организация за тяхната реклама и привличането на тематични туристи.

Участниците в двете фокус-групи като цяло бяха удовлетворени от своето участие във този формат на дискусия и генериране на идеи. Абсолютно всички декларираха, че кризата с КОВИД-19 се е отразила върху техните планове и нагласи за пътувания през 2020 г и вероятно това ще се запази и за следващите няколко години. Очерта се големия спад в обема на туризма в района, но се дадоха и някои добри примери, каквито са винарската изба в село Устина и крафт пивоварната край Перущица. По темата за бирата в Стара Загора посочиха, че въпреки лошия мениджмънт на музея на бирата в Загорка, те не искат да си дават така лесно наложения бранд през годините, който се свързва с техния град. Една бъдеща карта за бирен туризъм в района крие своя нелош потенциал и може да обедини четири областни града и няколко по-малки общини в един структуриран продукт.

Накрая се дадоха препоръки за работата на ОУТТР – да има повече проучвания и публикации за туризма, да се сформира по-солиден екип, в който да има експерт по разработване на проекти, да се залага повече на работа с младите хора и дигитализацията на информацията за района. Препоръча се да се работи с външни експерти по конкретни задачи и да се разработят тематични регионални продукти с вътрешна структура по конкретен ресурс, например римско наследство или кулинарни символи. В Стара загора посочиха за такъв символ печените свински уши, който се представя по време на Августиада. Тракия дава големи възможности за различни регионални кулинарни символи, които да бъдат комбинирани с характерното тракийско вино.