Селският туризъм в България възниква в средата на 80-те години на XX век в района на Стойките и Широка лъка в Родопите. След това нашумяват долината на Горна Арда, Еленския и Троянския балкан. Към момента селски туризъм има във всички райони на страната. В Тракия той се развива в Средногорието, Сакар, селата около Пловдив, Стара Загора, Хасково, Свиленград и Ямбол. Туристите на село гостуват на местни хора, които живеят в къща с градина. Те имат пряк достъп до почти всичко в къщата и градината. Опитват домашната и традиционна кухня на стопаните, като често се хранят заедно с тях. Имат възможност да се включат активно в домашното стопанство и да си тръгнат с малко кал под ноктите. Почивайки на село, туристите възвръщат контакта си със земята, замислят се повече за екологичните храни, общуват с животни и растения. Така те обогатяват познанията си за природата, и много често биват развеждани в близката околност от своите домакини. В селският туризъм услугите са много по-персонални и приятелски. Няма големи групи, няма стриктна програма, пътуването е вълнуващо преживяване.