Често са ме питали „Трябва ли да съм винен експерт, за да отида на винен тур?“.
Сигурен съм, че много хора са си задавали този въпрос, а вероятно и именно
задаването на този въпрос ги е отказвал от това да отидат на винен тур. Надявам се, че след прочитане на следващите редове, ще се убедите, в отговора, който давам –„Не, не е нужно да си винен експерт, за да отидеш на винен тур.“

Разбира се, основното в един винен тур е посещението на винарски изби и/или
винени събития и фестивали, където се опитват различни вина. Но също както и в
кулинарията, където не е нужно да си майстор-готвач, за да се наслаждаваш на
храната, така и в дегустацията на вино не е нужно да си експерт, за да се насладиш
на тази напитка.

Всъщност, виното е много повече от напитка. От древни времена народите, които
са обитавали земи, благодатни за отглеждане на грозде, са считали виното за
божествена напитка и то е заемало неизменна част в техните ритуали. В по-
модерни времена, консумацията на вино неминуемо навява асоциации на общност,
защото виното се споделя, на празненство, на романтика….с една дума, все
положителни емоции. Трябва ли да си експерт, за да чувстваш положителни
емоции?

Също както виното е повече от напитка, така и един винен тур е повече от
дегустацията на вино. Да, тя е в основата на пътешествието, но един винен тур
съдържа много повече елементи извън самата дегустация.

Посещавайки винарска изба, човек излиза извън града, остава настрана
забързаното градско ежедневие и се озовава обикновено в някой селски регион –
може би място, което никога досега не е посещавал? На път за винарската изба се
разкриват прекрасни пейзажи, каквито има в изобилие в България. А какво да
кажем за пейзажа при пристигане във винарската изба? Море от лозя, красиви във
всеки един сезон, които карат сърцето да трепне за миг, мечтаейки си да виждаш
тази гледка всеки ден. Ако не друго, изваждането на телефона или фотоапарата за
снимки е гарантирано.

За разлика от някои други видове туризъм, виненият туризъм предлага директен
контакт с хората, които произвеждат продукт, в случая вино. Това са лозарите и
винарите. Виненият туризъм в България все още има този интимен характер, който
вероятно е имал в началото си и в други винени държави. Във винарските изби в
България обикновено посрещат собственици или технолози, или агрономи – все
хора, за които винарската изба е страст, начин на живот, препитание. Какво по-
добро от това да чуеш от първа ръка невероятната история на създаването на
винарната, болките и радостите по време на събирането на реколтата, трудните
решения и експериментите по време на винопроизводството? Какво по-добре от
това да научиш детайли за винопроизводството и тънкостите на дегустацията на
вино от хората, които правят вино?

Тук се крие и част от разковничето на отговора на въпроса, с който започнах. Не,
не е нужно да си винен експерт, за да отидеш на винен тур. Но, да, ще ти е по-
интересно, ако си любопитен. Собственици, технолози и агрономи с радост
отговарят на въпроси, показват нагледно и дискутират. Те са щастливи да споделят тънкостите на изкуството си – отглеждането на хубаво грозде и  правенето на
качествено вино. Често дори и винени експерти научават по нещо ново след всяко
посещение на винарска изба. В този смисъл, виненият туризъм е и образователен –
накрая на деня си научил нещо ново.

Научаването на нещо ново по време на винен тур често не се ограничава само до
виното. Всичко във виното е история. Местоположението на лозята и винарната,
името на избата, имената на сериите, етикетите… Множество винарни са верни на
тракийските корени във винопроизводството по нашите земи като имената на
техните марки и дизайнът на етикетите разказват древни легенди и истории. А в
България има толкова много истории за разказване. Какво по-добро от това да се
разкажат от (и придружени с) едно хубаво вино!

Така както виното се консумира социално, в общност, така и самото вино си има
добър приятел – храната. Наличието на храна е неизбежно по време на винен тур.
Дали това ще са вкусни разядки от местни сирена и деликатеси, които не може да
намерите в магазина или ще е вкусен обяд/вечеря, където всяко ястие е
комбинирано с точното вино – със сигурност няма да останете с празни стомаси.
Чувството накрая на деня по време на един винен тур е удовлетворение. Насладили
сме се на красиви гледки, посетили сме нови места, провели сме интересни
разговори, научили сме нови неща, срещнали сме нови приятели, консумирали сме
местна и чиста храна…Забелязахте ли, че дотук не говорихме дори веднъж за
виното? Всички изброени неща ни се случиха заради виното, заради това, че
решихме да отидем на винен тур.

Сега прибавете към всичко това и насладата от опитването на висококачествено
вино, както и приятното чувство от неговото въздействие. Онова чувство, което
кара лицето ви да е постоянно в лека усмивка и придава този приятен гъдел по
лицето ви. Да, не всяко вино може да ви е харесало. Да, може най-евтиното вино да
ви е харесало най-много. Да, може да не сте почувствали всички аромати и вкусове,
описани от технолога. Това е така, защото усещането за виното, също като
усещането за щастие, е субективно. В този ред на мисли, подарете си доза щастие,
защото за да си щастлив не се очаква да си експерт по каквото и да е.

За автора: Васил Златев, заедно със съпругата си Зина, са основателите на първия специализиран туроператор за винен туризъм в България – Бългерия Уайн Турс (https://bulgariawinetours.com).
Мисията на Васил и Зина е да покажат виното, историята, традициите, храната, природата на България чрез внимателно подбрани винени пътешествия из страната.