Живот на две скорости, това е мотото на 2020 г. В началото на годината, през февруари и март, се проведоха две събития, свързани с бъдещето на винения туризъм в страната. Първото бе кръгла маса, организирана от Министерство на Туризма в София, второто бе фокус-група в офиса на Организацията за управление на Тракийски туристически район с представители на бранша от област Пловдив.

Натрупването на резултати от двете срещи доведоха до възможността да се изгради анкетно проучване, което да анализира реалните способности на винената индустрия  за по-активно включване в туристическия пазар на България. До момента са правени няколко подобни проучвания в страната, за съжаление с частичен успех. Но всяка подобна стъпка е малък ход напред в правилната посока.

Разбира се всичко това рязко се промени след 13 март, когато бе дръпната ръчната спирачка на икономическия живот. И все пак е радващо, че значителна част от винарските изби с туристически услуги в Тракия се включиха в проучването.

Мотивация за успех

Виненият туризъм е сред важните ресурси за международния имидж на страната. Той е и структуроопределящ фактор за развитието на продуктите в Тракийски туристически  район. В условия на криза винения сектор е особено уязвим, като в най-голяма степен това важи за малките изби. Те от своя страна са авангарда на винения туризъм у нас. Ако кризата продължи по-дълго, много хора ще останат без работа. Това ще намали потреблението като цяло. Виното вероятно ще премине в по-нисък ценови сегмент, а туризмът дълго време ще се възстановява. В много части на Тракия виненият сектор е важна част от местната икономика, както например в общините Харманли, Любимец, Свиленград, Чирпан, Септември, Лесичово. Има ли антикризисни мерки, които биха облекчили тази ситуация? Това е част от задачите пред това проучване – да представи възможни алтернативи.

Социален контекст на изследването

Първата група въпроси в анкетата са свързани с уточняване на контекста. Всички участници от винарските изби потвърждават своите туристически услуги, като от две изби правят уточнение, че стартират ефективно услугата през 2020. Кога започва реалното развитие на винения туризъм е важен момент в контекста на проучването. Една четвърт от избите започват преди 2010 г., една четвърт след 2015 г. Близо половината от винарските изби стартират своите услуги за туристи в периода между 2010 и 2015 г.  Появяват се всяка година по две-три нови изби с винен туризъм в Тракия, което е устойчива тенденция от 2018 г. насам. Към началото на 2020 г. това прави между 42 и 44 винарски изби с реален туризъм в Тракийската низина.

Възможности за свободното време на един винен турист

Услугите за туристи най-общо се делят на три основни групи. В основата на винения туризъм стои обиколка на избата с дегустация на вино. Две трети от избите добавят към това обиколка в лозовите масиви, а една трета от избите предлагат и настаняване в собствена леглова база. Има и екстри като например лекция с енолог, посещение на ампелографска сбирка, йога или пикник в лозята. При продажбите на вино на място в избата две трети от участниците постигат до 10% от общия си оборот по този начин, като едва всяка четвърта изба достига продажби около и над 20% „от врата“. Това показва, че има връзка между големината на избата, продължителността на престоя на туристите и процента на реализирани продажби на вино чрез винен туризъм.

Гръбнакът на винения туризъм в момента са малките и средни изби, които постепенно инвестират в леглова база и допълнителни услуги. Такива са повечето новопоявили се в последните няколко години винарски изби. Подобно твърдение донякъде се подкрепя от данните за броя туристи на годишна база. В 14 изби от анкетата техния брой е до 1000 човека, което прави средно по 20 гости на седмица. Едва 4 изби декларират повече от 5000 човека на година, което прави над 100 гости на седмица. Все още преобладават българските гости спрямо чуждестранните, като в едва 4 изби тази тенденция е обърната, което вероятно е свързано с тяхната активна работа с туроператори и стремежа им да задържат за по-дълго време гостите си. Като комбинация от всичко казано дотук – винения туризъм има потенциал да се развива, все още капацитета на малките и средни изби не е достигнат по отношение на броя посетители и процента на продажби на място. Трябва да се разчупи сезонността на туристическото предлагане, което в голяма степен зависи от рекламната стратегия и събитийния календар на избите. Ключов фактор за успех е работата с туроператори и привличането на повече чуждестранни гости.

Близки планове за развитие

Ето какво предстои в плановете на избите за 2020 г. Най-често срещан отговор е включването на услугата „участие в гроздобер“, както и организирането на „тематично кулинарно събитие“. Ако приемем, че в някои от избите това вече се предлага, то стремежът е този тип услуги да стават всеобщ стандарт, което ще обогати цялостно облика на винения туризъм в Тракия. По-малко приоритетни за някои изби са услугите „хотелско настаняване“, „собствен ресторант“ и „тематично музикално събитие“. Предвид факта, че една трета от избите вече предлагат някои от тези услуги, може да се очаква до няколко години това да бъде също важна част от минималното портфолио услуги във винения туризъм. Наблюдават се и единични стремежи за иновации и бутикови услуги, което е нормално в една конкурентна среда.

Факт е, че две трети от избите очакват 2020 да бъде по-лоша от 2019, но пък една трета остават оптимисти. Продуктът на избите зависи от природните условия, което дава известна надежда за добра година. По отношение на работата с туристи преобладават избите, които имат служител, който изпълнява ролята на винен гид. Едва две от избите не предлагат дегустация на вино в комбинация с местна храна, като три изби планират да добавят това към услугата си през 2020 г. Това показва, че се осъзнава богатството на традиционната храна от региона като част от ресурсите на модерния винен туризъм.

Проблеми и реалности

В по-прагматичната част от въпросите се виждат някои общи слабости на винения туризъм в Тракия. На първо място това е липсата на туристическа информация и отдалечеността на общинските информационни центрове от винарските изби. В половината от случаите такава информация може да се получи на повече от 15 км, а едва при 3 изби това е до 5 км от тях. От ключово значение са дигиталните приложения за информация и навигация, както и създаването на туристическа карта за винения туризъм на Тракия. По-добре стоят нещата с хотелското настаняване и достъпа до местна храна в ресторант. В две трети от случаите това е в непосредствена близост до избата или до 5 км. Също така е сравнително достъпна и услугата настаняване в селска къща за гости в близост до изби, които нямат собствено настаняване, в повечето от случаите това е възможно до 5 км.

Ключово е значението на собствения транспорт за туристите, както и се повишава значението на туроператорите при организиране на посещения в няколко близки изби. Засега три четвърти от избите не разчитат на посредници или частично го правят в обем до 25% от своите гости. Но може би се очертават като най-успешни именно избите, които посрещат над 50% от своите гости чрез посредничество на туроператорски фирми. Гостите обикновено оставят между 10 и 50 лв при посещение в избата, като една четвърт от тях остават над 50, а понякога и дори над 100 лв. за услуги и покупка на вино. Достъпът до избите обикновено става чрез предварителна резервация и по възможност в делнични или почивни дни без официалните празници през годината. Тук все още има скрит ресурс за по-отворен достъп в туристическите периоди от годината, по-конкретно в поредицата от празнични дни през пролетта и есента, както и се очертава нужда от по-гъвкава политика спрямо индивидуалните посетители при по-големите изби, в които има винен гид, но приоритет в работата им е да посреща по-големи групи.

Реклама и маркетинг

В условия на криза най-добрият начин да се излезе по-безболезнено от нея е рекламата като превантивна антикризисна мярка. Това се разбира от отделните изби и всяка една от тях има своя стратегия за разпределение на разходите за публичност. Абсолютно всички изби разчитат на профили в социалните мрежи, като само две нямат собствен уеб сайт, 80% разчитат на участие в тематични винени изложения, а 60% на услугите на модерните напоследък блогъри, влогъри и инфлуенсъри в дигиталния свят. По-малко се залага на реклама в електронни медии, а най-малко на класическата реклама в печатни издания и билборди. Все още не се практикува масово участието във фермерски пазари и на туристически борси.

Много важен ресурс в рекламната стратегия е качеството на самия продукт. Половината от избите в анкетата декларират, че произвеждат различни количества вино със защитено наименование за произход (ЗНП). Като съотношение това е най-често до 20% от общото производство, но има няколко изби, които достигат около и над 50%. При равни други условия това е голямо конкурентно предимство за тях. Осъзнава се и нуждата от повече регионални рекламни продукти за винения туризъм. Това включва винен пътеводител, карта, голямо тематично събитие и може би организиране на фокус-група за по-точно напипване на проблемите пред бранша. Възможна реакция на някои от избите е активно членство в регионалната туристическа организация на Тракия, което би могло да се приеме също като антикризисна мярка в условия на икономическа криза след пандемия.

Методика на изследването

Анкетното проучване е проведено в периода 24 март – 4 април 2020 г. чрез он-лайн бланка, която съдържа 23 въпроса. Бланката е изпратена на официалната електронна поща на винените изби в Тракийската низина от името на Организация за управление на Тракийски туристически район. Активността на отговорилите спрямо всички потенциални участници, които развиват винен туризъм в района е 46-48 %. Анкетата е изготвена от екипа на ОУТТР, с експертна помощ от страна на адв. Ивана Мурджева от „Кантора Вино“

Предишни проучвания на винения туризъм в България

През 2016 г. е проведено национално представително проучване „Бенчмаркинг на дестинациите във винения туризъм на България“. Изводите от него са много интересни, но най-важното е, че е изградена много добра методология като изходна позиция за бъдещи изследвания. Активността в анкетата на избите в петте винени района на страната варира от 75% в Долината на Струма до 7% в Черноморието. През 2016 г. 78 изби в страната развиват винен туризъм, като 29 от тях са в Тракия. Все още е много нисък процента на продажбите на вино чрез винен туризъм – едва 14 % от избите разчитат предимно на винен туризъм за реализация на своето вино. Броят на посетителите обикновено е между 500 и 1000 души на година за малките изби, като само някои от по-големите и специализирани за туризъм достигат до над 5000 посетители на година. По-голяма част от посетителите са българи (около 60%). От данните в изследването може да се заключи, че през 2016 г. избите в страната са били посетени от около 120 000 души, като не повече от 50 000 са били чуждестранни гости. (Benchmarking wine tourism destinations – the case of Bulgaria, Ilinka Terziyska, International Journal of Wine Business Research, 2016)

През 2017 г. е направен опит за провеждане на национално представително проучване с комбинация от качествени и количествени методи. В него са били заложени за проучване всички изби в страната, като едва 20% от тях са се отзовали и са попълнили анкетата. Повечето данни са били събирани косвено от други статистически източници. Въпреки всичко, резултатите дават някаква обща картина за страната, която обаче не е представителна. Според изводите на изследването между 55% и 65% от избите в България развиват винен туризъм, повече от 80 от тях имат дегустационна и около 25 предлагат настаняване в хотелска част, като някои от тях имат и други услуги – ресторант, спа, винен магазин. Проучването се фокусира върху мотивите за посещение на изби и начините за реклама и създаване на доверие към винените марки. Твърди се, че средно годишно около 200 000 чуждестранни туристи посещават страната за винен тур. Повече от половината от тях идват от Великобритания, Германия, Русия и Скандинавието. В изследването са посочени добри примери за събития в страната, както и за действие на местни общности. Добрата комбинация от двете теми е в казуса Пловдив – събитията „Вино и гурме“ и „Дефиле на младото вино“ и винената карта на община Пловдив, която обединява 8 изби в близката околност. Акцентира се върху нуждата от нови дигитални решения за промотиране на винения туризъм. (Bulgarian national report on interest in alternative tourism types and good promotional practices, especially ict based, 2017)