Регионален Исторически музей - Пловдив

Регионален исторически музей – Пловдив е създаден през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от XV – XX  век. В неговия фонд се съхраняват над 60 000 експоната, сред които са уникални колекции от хладно и огнестрелно оръжие, ордени и медали, военно снаряжение, лични вещи, печатни издания, облекло и предмети от градския бит, снимки и документи. Регионален исторически музей – Пловдив разполага с четири експозиции – „Българско възраждане”, „Книгоиздаване в България през втората половина на XIX  и началото на XX век”, „Съединение на България 1885 г.” и Музеен център за съвременна история. Музеят е поел и ангажимент да поддържа Мемориален комплекс „Братска могила“ отворен за посещения. Регионален исторически музей – Пловдив предлага различни дейности и услуги. Специалисти от музея изготвят кратки исторически справки по теми свързани с историята на Пловдив и Пловдивския край. Можете да ползвате богатия документален и снимков фонд на музея като поръчате необходимата снимка или документ, които ви се предоставят сканирани. Залите на музея се наемат чрез заплащане и могат да се ползват за презентации, представяне на книги, организиране на чествания или други събития, които не противоречат на дейността на институцията. Пълен лист на нашите дейности и услуги могат да бъдат намерите на: historymuseumplovdiv.org.

1.

Националната мемориална експозиция „Съединение на България от 1885 г.” разказва за най-светлото събитие в новата ни история. Тя е разположена в сградата на Областното събрание на Източна Румелия. Зданието е проектирано от архитект Пиетро Монтани и е едно от неговите най-значими творчески постижения. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти падат върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година.
 
Площад “Съединение” № 1
4000 Пловдив
Телефон: 032/629409
 

2.

Експозиция „Българско Възраждане” е подредена в една от най-красивите и емблематични къщи на Старинен Пловдив – тази на Димитър Георгиади. Сградата е типична пловдивска възрожденска къща от XIX век с китен двор, приземие, три етажа, разноцветно изписани стени, майсторски резбовани тавани и така характерните декоративни ниши – „алафранги”. Експозицията проследява историята на град Пловдив от XV до XIX век. Художественото оформление при подредбата на експонатите не накърнява вътрешната архитектура на къщата и потапя посетителите във времена на чуждо владичество, но и времена на отстояване на националната идентичност на българите.
 
Улица „Цанко Лавренов“ № 1
4000 Пловдив

Телефон: 032/623378

3.

Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на XIX и началото на XX век” е подредена в дома на основателя на модерното българско книгоиздаване Христо Груев Данов. Къщата е представител на българската възрожденска архитектура, стените са изписани, на места е използвана декоративна портретна живопис, а таванът е украсен с резбована композиция. Експозицията показва ролята на Пловдив като център на българската просвета и култура през втората половина на XIX и началото на XX век. Проследени са етапите в развитието на учебното дело и дейността на изтъкнати книжовници и просветни дейци. Сред експонатите има уникални образци на печатната възрожденска книга, издания, учебни помагала, както и предмети от бита, лични вещи и кореспонденция на Христо Данов и неговото издателство.
 
Улица „Митрополит Паисий“ № 2
4000 Пловдив
Телефон: 032/629405
 

4.

Музеен център за съвременна история разполага с просторна, модерно оборудвана зала, която дава възможност за представяне на исторически, художествени и фотографски изложби, както и за осъществяването на други публични прояви. Там е подредена постоянната експозиция „Душата на японската кукла” – плод на сътрудничеството между Регионален исторически музей – Пловдив и Японската агенция за доброволци в чужбина (JICA). От древността до днес японците се отнасят към куклите си като към живи същества. С тях са свързани и много от обичайните им празници. Пет витрини, разположени в специален кът, показват някои от най-разпространените комплекти на японски кукли, всеки създадена по историята на стара легенда.
 
Улица „Ангел Букорещлиев” № 14
4000 Пловдив
Телефон: 032/628886
 

5. 

През 50-те години на XX век Градският народен съвет взема решение в Пловдив да бъде построена „Братска могила”, в която да бъдат увековечени паметта и героизма на загиналите за свободата и независимостта на България, както и на загиналите в борбата за премахване на социално-класовите неравенства. През 1967 е одобрен проект на колектив с ръководител арх. Любомир Шинков. Взето е решение от човешки поглед стоманобетонната конструкция на мемориала да наподобява тракийска могила, а от птичи поглед да изглежда като стилизиран каменен венец. За архитектурните решения на арх. Шинков помага арх. Владимир Рангелов, а мономенталните пластики са поверени на скулпторите Петър Петров, Ана Далчева и проф. Любомир Далчев, който има водеща роля при взимането и осъществяването на творческите решения. Скулптурната композиция на „Братската могила” в Пловдив е с дължина от 90 метра, а различните тематични пояси са посветени на турското робство, Априлското въстание, защитата на Шипка, посрещането на русите-освободители през 1878 година, Съединението на България, борбата на стачниците в началото на XX век, антифашистката съпротива и др. Мемориален комплекс „Братска могила” е открит през 1974 година. В момента текат обществени дискусии и обсъждания за настоящето и бъдещето му.