Първа фокус-група за развитието на винения туризъм в Тракия
На 6 март 2020 в офиса на „Организация за управление на Тракийски туристически район“ се проведе работна среща във формат „фокус-група“ на тема „Винен туризъм в Тракия“. В групата участваха представители на браншови организации, туроператори, журналисти и университетски преподаватели от област Пловдив, които активно работят в полето на винения туризъм.
Фокус-групата бе водена от Гавраил Гавраилов – изпълнителен директор на „Организация за управление на Тракийски туристически район“. В рамките на предварителния сценарий бяха обсъдени ключови понятия, нагласи и преки наблюдения на участниците. Направиха се важни изводи за бъдещето на сектора „винен туризъм“ в Туристически район Тракия, който е сред двете водещи специализации според Националната стратегия за туристическо райониране в България.
Винен туризъм в Тракия
На срещата беше коментирано какво се разбира под „винен туризъм“ и „Тракия“, от което стана ясно, че се наблюдава стремеж за раздробяване на района на характерни микрорайони – Родопска Яка, Сакар, Източни Родопи, Средногорие. Специалистите се обединиха около мнението, че винения туризъм включва дегустации, посещения на изби и среща с винарите, както и организирането на тематични събития с вино, посещения на специализирани и тематични фестивали и борси. За повишаване на винената култура на туристите трябва да се намери печеливша комбинация между история, култура и тероар, която да тегли хората към винарските изби в района. Все още е съществен проблема с липсата на информация и цялостна винена карта на район Тракия. Сред добрите практики са дейността на Енотека Сакар, обединението на избите Родопската Яка, работата на туроператорите от Пловдив, и на винените гидове в някои изби, като например „Вила Юстина“ и „Катаржина естейт“. По-слабо развити във винения туризъм са най-западните и най-източните части на района около Пазарджик и Ямбол.
Какво знаем за винения турист?
Очертаха се типични профили на винените туристи:
· Идеалният турист е българин, който след посещение на конкретна изба би станал редовен клиент и би правил препоръки към свои приятели.
· Желания турист – това е дебютант, който все още няма формирана винена култура и е склонен да опитва нови и непознати неща.
· Недостъпния на този етап турист е чужденец с високи финансови възможности и богата винена култура, на който му липсва информация. При посещение в страната го спира лошата инфраструктура и липсата на места за хранене, които предлагат комбинация от местно вино с местна храна в близост до избите.
· Реалните туристи сега са повече чужденци, отколкото българи. Българите търсят по-скоро хотел на село, а винарската избата е бонус към по-широкия спектър от услуги.
Стратегия за успех на винения туризъм
Повечето изби не са изградени в началото с фокус върху туризма. Сега компенсират или адаптират стратегията си, но нямат опит и подход, и вероятно заради това не се получава добре. Няма и статистика на регионално ниво за темповете на развитие и какви са желанията на избите да печелят от туризъм. Разминаванията идват от липсата на комплексен подход. Не се залага в рекламата на местни сортове, те са по-непознати и не се експлоатират. Трябва да се намесят и общините по отношение на пътищата, табелите и рекламата. За винен туризъм няма нужда от свръх инвестиции в хотел или ресторант, понякога е достатъчно хубава маса, хубави чаши и хубаво вино насред лозето. Най-важни са винарите с добри идеи. Малките изби са авангарда на винения туризъм в България.
Символите на района и връзката с кулинарните традиции
Популярните символи като роза и колесница са преекспонирани и вече са превърнати в кич. Подходящи символи за винения туризъм са ритуалните съдове от тракийските съкровища, вакханалиите, римската баня и пиенето, връзката вино-религия. Ако трябва да се прави графичен символ за винения туризъм, трябва да се стилизира чепка грозде или ритон. Липсва модерен стил във визията на виното и траките. Тракия като цяло е регион, където са живели траки, което включва също части от Турция и Гърция. Може би най-популярен международен символ за траките и виното са съдовете от Панагюрското съкровище.
Местните обичаи и храни не се използват активно в този смисъл. Почти няма комбинации от вино и местна храна при дегустациите в избите. Добри примери за това са усилията на малките семейни изби в Сакар, където се предлага катък и фермерски сирена от района, организира се и кулинарен фестивал „На Хармана“ в Харманли, на който се комбинират местни сортове като тамянка с характерни за Сакар храни. Събитията и фестивалите с вино в Тракия стават все по-популярни и удължават туристическия сезон. Като цяло София се оформя като място за по-големи събития, които са повече насочени към професионалисти. Фестивалите с туристическа насоченост се случват по-добре в провинцията – „Дефиле на младото вино“ в Пловдив, „Августиада“ в Стара Загора, Фестивал на розето в Казанлък. В избите събитията са по-стандартни – около Трифон Зарезан и Гроздобер, но има и музикални събития – рок и джаз фестивали.
Заплаха ли са климатичните промени?
Засега това не се усеща като глобална заплаха, но в някои тероари това вече оказва влияние. Правят се научни конференции по тази тема, очертава се да има промени в климатичните условия, оттам и в потенциала за туризъм. Дискусията се проведе точно седмица преди обявяването на извънредно положение и темата за коронавируса не бе обсъждана. Очевидно е обаче, че подобни глобални заплахи ще се появяват по-често, което ще кара хората в този бранш да бъдат по-гъвкави, за да оцеляват.